Историята на българските участия във Венецианското биенале продължава да се разказва от кураторите и художниците в рамките на образователната програма на изложбата „Acqua alta“.
През 1999 г. художникът Недко Солаков и кураторът Яра Бубнова успяват да реализират национално участие на страната ни в този важен форум въпреки големите институционални пречки, като организират акция, разпространявайки на ключови места на територията на биеналето работата на Недко Солаков „Съобщение“. Понастоящем произведението, което гостува в Пловдив, вече е част от колекцията на СГХГ. Но в онзи момент то е част от една дълга борба за българските участия, за която Яра Бубнова и Недко Солаков ще разкажат в два поредни дни от предстоящия уикенд.
На 8 февруари от 15.00 в галерия „Капана“ ще гостува Яра Бубнова, която освен куратор на националното участие от 1999 г. е и комисионер на участията на България във Венеция от 2019 и 2022 г.
На 9 февруари от 15.30 часа в програмата ще гостува Недко Солаков, който е най-силно представеният български художник изобщо в историята на Венецианското биенале. Освен за проекта си от 1999 г. Недко Солаков ще разкаже за всички си участия като индивидуален артист в кураторските изложби и за своя богат опит с биеналето.
Ярoслава Бубнова е куратор на проекти и автор на текстове в областта на съвременното изкуство. От 2019 е директор на Националната галерия, където през миналата година курира изложби като „Франц фон Щук. Между светлината и мрака”, на Калин Серапионов – „Пред очите ни” и на Недко Солаков – „Завряна в ъгъла (бъдеща) изложба #4”. Комисар е на националното участие на България във Венецианското биенале през 2019 и 2022.
През 1995 заедно с група колеги приятели основава Института за съвременно изкуство – София и е негов директор до 2018. В тази си роля е основен куратор на изложбите в Галерия ИСИ (2009 – 2018). Куратор е на редица международни и местни индивидуални и групови изложби, фестивали и публични проекти. Сред по-значимите са Манифеста 4, Франкфурт; 4-то Цетинско биенале (2002); 1-то и 2-то Международно московско биенале (2005, 2007); 3-то Биенале в Солун (2011); 2-то Уралско индустриално биенале, Екатеринбург (2012). Сред курираните от нея български групови участия в международни изложби са Националният павилион на България във Венеция (1999); 3-то Биенале в Цетине, Черна гора (1997); 4-то Биенале в Санкт Петербург (1996); 4-то Биенале в Истанбул (1995); 22-то Биенале в Сао Пауло, Бразилия, както и се явява съветник за българските участия в биеналетата в Истанбул, Сидни, Сингапур, Санта Фе. В годините 2004 – 2018 е председател на българската секция на AICA, член на Международния борд на Фондацията Манифеста (2002 – 2012), на Художествения консултативен комитет на MOCA China, Хонконг от 2007, на Международния борд на Московското биенале на съвременното изкуство (2004 – 2013), на Биеналето в Екатеринбург (2012 – 2017) и на Биеналето „Автострада“ в Призрен, Косово от 2016.
Получава държавната награда „Иновация” (2013, Русия) за кураторски принос; „Златно перо” (2014), „Златен век – звезда” (2023).
От началото на 90-те Недко Солаков (роден 1957 г. в Червен бряг, България; живее в София) участва в изложби в Европа и САЩ.
Негови работи са показвани на Aperto’93 (Биенале във Венеция); на 48-мо, 49-то, 50-то и 52-то Биенале във Венеция; на 3-то, 4-то и 9-то Биенале в Истанбул; Сао Паоло’94; на Манифеста 1, Ротердам; на 2-то и 4-то Биенале в Гуангджу; на 5-то Биенале в Лион; на Sonsbeek 9 в Арнхем; на 4-то и 5-то Биенале в Цетине; на 1-то Биенале в Лудж; на 7-то Биенале в Шарджа, Обединени арабски емирства; на 3-то Биенале в Тирана; на 2-то Биенале в Севиля; на 2-то Биенале в Москва; на Документа 12; на 16-то Биенале в Сидни; на Prospect 1, Биенале в Ню Орлиънс и на Биеналето в Сингапур, 2011; на Документа 13; Триеналето в Катманду; 1-то Международно биенале за съвременно изкуство в Рига и 2-то Биенале в Лахор. През последните години авторът има самостоятелни изложби в Museu do Chiado Лисабон; Stichting De Appel, Амстердам; CCA Kitakyushu, Япония; Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía, Мадрид; The Israel Museum, Йерусалим; Centre d’Art Santa Monica, Барселона; Kunsthaus, Цюрих; Castello di Rivoli, Риволи; Градска художествена галерия, София, Galleria Borghese, Рим, Salzburger Kunstverein, Залцбург; BOZAR, Брюксел; Институт за съвременно изкуство – София, La Panacee, Монпелие, Mudam Люксембург, Musée d’Art Moderne Grand-Duc Jean, MAXXI – National Museum of 21st Century Art, Рим, и Belvedere, Виена . През 2003-2005 самостоятелната му изложба “A 12 1/3 (and even more) Year Survey” бе представена в Casino Luxembourg, Rooseum, Малмьо и О.К Centrum, Линц, а през 2008-2009 изложбата му „Emotions” бе показана в Kunstmuseum Бон, Kunstmuseum St. Gallen и в Institut Mathildenhoehe, Дармщат. През 2011-2012 неговата най-голяма досега ретроспектива “All in Order, with Exceptions” е представена в Ikon Gallery, Бирмингам; Fondazione Galleria Civica, Тренто (“All in (My) Order, with Exceptions”); S.M.A.K., Гент и Fundação de Serralves, Порто. Негови работи притежават над 50 международни музейни и публични частни колекции, сред които тези на MoMA, Ню Йорк, Tate Modern, Лондон и Centre Pompidou, Париж.
Проектът се реализира от Градска художествена галерия – Пловдив съвместно с Община Пловдив и с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
